Здравейте! Нова съм във форума, но прочетох тази статия и искам да ви разкажа за моя случай! Кокерчето ми е на 2г., мъжко, рижаво и английско.... Истински красавец.... Доста едричък за кокер - скромните 19кг.... Но лично аз съм съгласна с тази статия относно агресията! 2 години нямахме никакви проблеми с него! Игрив, но нежен в игрите си! До един прекрасен ден, 13 юни 2011г., когато за първи път ухапа... И ухапа мен! Без причина! Просто го погалих докато ми се радваше! Никога не го беше правил преди и определено не му бях причинила някаква болка! След мен изпохапа цялото семейство, отново нахвърляйки се без причина, като гони до дупка и докато не откъсне месо! Аз вече съм горд собственик на доживотен белег под рамото, баща ми - на корема! Решението - мой приятел, дресьор на кучета! Вече един месец и половина се борим с проблема и държа да се похваля, че отбелязваме напредък! Според една статистическа извадка, която той ми показа, най-голям брой ухапвания на стопани има от кокерите, а ротвайлера е едва на 73 място! Искренно се радвам за всички от вас, които не са се сблъскали с този проблем, защото е голяма мъчение за цялото семейство! Момчето ми разказа изключително интересни неща относно това по какъв начин кучетата възприемат семейството, в което живеят! Ако някой проявава интерес - с радост ще споделя наученото!
И все пак, дори и да има агресивни кокерчета като моя сладур например, мисля че са страхотни кучета и ще продължавам да се боря, докато не си получа онова сладко игрива същество, което имах допреди 2 месеца вкъщи:)))