До сега никога не съм влизала във форуми, особено за въпроси свързани с отглеждането на кученце.
Със самочувствието на кучкар (цял живот сме гледали САО - средно-азиатски овчарки, а те не са известни със своите леки и благи характери
си мислех, че няма да срещна никави проблеми с малко кокерче. Оказа се, че не точно така. Малкия бонбон се оказа доста своенравен и леко злоблив - разбирам палавостта, но тази нотка на злоба малко ме притеснява. Знам че е бебе и че му се играе, но това неспирно хапане (навсякъде - по пръсти, ръце, крака, носове и т.н) трябва да му бъде маркирано като нещо лошо и да осъзнае, че няма кой да му го позволява. Ако го цапнеш леко през муцунката, малкото диване даже се зъби с млечните си зъбки
Моля ви, дайте ми съвет - как да подходим - строго и с накзване на момента или да не сме толкова критични - все пак е бебе и не искам думата, която чува най-често да е "НЕ" - а то така се получава. Аз и Макс (така се казва нашият 3 месечен любим тероризатор:-)ви Благодарим предварително! П.С. - Ако някой има и минутка за малко повече съвети относно хранене и изграждане на хигиени навици, то моля - драснете по един ред и за това.